Докладвани причини за триметиламинурията (синдром на рибената миризма) и лечение

От 1970г.

Акценти

Триметиламинурията е разстройство, при което летливото, излъчващо миризма на риба съединение триметиламин (ТМА) се натрупва и в организма. Неприятното ухание на гнила риба се просмуква в дъха, потта, урината и други телесни течности на страдащите от наричания още синдром на рибената миризма. Тези хора срещат сериозни трудности в социален контекст, което провокира проблеми като изолация и депресия.

ТМА се образува от бактерии в червата на бозайниците от редукция на съединения като триметиламин N- оксид (TMAO) и холин. Разграничава се първична триметиламинурия, при която потърпевшите имат наследствен ензимен дефицит, при който ТМА не се трансформира в ТМАО без мирис в черния дроб. Съществуват и вторични причини за възникване на състоянието.

Много страдащи от разстройството са намерили начин как да го управляват, за да намалят колкото се може повече неприятното ухание на гнила риба. В други случаи тя може да не се усеща, много случаи са идентифицирани без явна миризма. Въпреки това за останалите това медицинско състояние може да изглежда незначително, но за потърпевшите то оказва влияние върху самочувствието, заетостта, личните отношения.

>>> Следите на триметиламинуреята (синдром на рибената миризма) в медицинската история

Първична триметиламинурия

По-голямата част от регистрираните случаи се отнасят до първична триметиламинурия, които са потвърдени генетично. Те се дължат на инактивиращи мутации и по-малко тежки полиморфизми в гена FMO3. Състоянието се среща при хора от различни етноси. Инактивиращите мутации водят до тежка и постоянна миризма, а по-леките мутации и доброкачествените полиморфизми могат да намалят проявлението на симптомите.

Вторична (придобита) триметиламинурия

Докладвани са случаи на синдрома на рибената миризма, при които не се наблюдава генетично предразположение. Комбинация от чревен метаболизъм, начин на хранене, ензимна и хормонална експресия може да са фактори за възникването на придобита триметиламинурия. Случаи, при които се наблюдава вторична поява на състоянието, са:

Преходно детство

Описани са случаи на недоносено новородено и на някои по-големи деца, при които след хранене със съдържащи холин продукти се проявяват симптоми на синдрома на рибената миризма. Предполага се, че ниските ензимни нива, свързани с детството, и претоварване с холин са допринасящи фактори.

Преходна менструация

След докладване на случай, при който жена развива триметиламинурия непосредствено преди началото на месечния й цикъл, са правят проучвания на темата. Те показват, че екскрецията на ТМА всеки ден в рамките на 1 месец при шест здрави жени е многократно увеличена в перименструалния период. Друго изследване потвърждава показания резултат при японки, които са хомозиготни (носителки на два еднакви алела на даден ген) за инактивиращи мутации, носят общи полиморфизми или са хомозиготен произволен тип. Стероидният ядрен рецептор не съдържа отговорен елемент, така че не е известно как тези промени си кореспондират. Това кара учените да предполагат, че за разлика от жените мъжете имат по-нисък праг за обонятелно възприемане на ТМА и затова може да има физиологична роля за оцеляване на перименструалната екскреция на ТМА, тъй като може да разубеди мъжа да търси това, което авторите на изследванията описват като "сексуален контакт" с безплодна жена. Известно е, че около 7% от нормалните хора не усещат специфичната миризма, характерна за синдрома.

Вирусен произход

Регистрирани са 3 случая при хора в зряла възраст появата на триметиламинурия след възможен вирусен хепатит. Повишена екскреция на ТМА и намален окислителен капацитет са установени при японци с повишени чернодробни ензими.

Претоварване с хранителни прекурсори

Случаи на синдрома на рибената миризма са настъпили след терапевтично приложение на холин при пациенти с хорея на Хънтингтън и с алцхаймер. Прилагани са им между 8 и 20 г на ден.

Чревна флора и чернодробно заболяване

Докладвани са случаи на възникване на триметиламинурия след портосистемно маневриране на кръвта (цироза) и при тежко увредена хепатоцелуларна функция. Бактериалният свръхрастеж в тънките черва също може да увеличи производството на ТМА и това вероятно допринася за появата на неприятната миризма. При извършването на натоварващи тестове, с които се проверява дали има високи нива на триметиламин, и при даване на една и съща доза прекурсор се наблюдава голяма вариация в количеството на екскреция на ТМАО и ТМА. Това подсказва на учените, че е възможно природата на чревната микрофлора да играе сериозна роля в проявата на симптоми при някои хора.

Как хората със синдрома облекчават състоянието си

Няма систематични оценки на предложени лечения при триметиламинурия, но става ясно, че различните подходи не са успешни при всички пациенти, особено при тези с по-тежки симптоми. Също така излъчването на миризма се засилва по време на перименструалния период и при инфекции с висока температура. Способите, които се прилагат за облекчаване на състоянието, са:

• Често къпане и миене - използването на сапун с ниско рН, на антиперспиранти и редовното пране на дрехите намаляват неприятното ухание.
• Начин на хранене - премахването на основния източник на ТМАО от диетата, който е морска риба и дарове, е главният начин на хранене. Продукти, съдържащи холин, също трябва да се избягват, но проблемът е, че той е важен за човешкия организъм и дефицитът му може да доведе до увреждане на черния дроб, канцерогенеза и неврологично заболяване. Други вещества, които трябва да отстранят от диетата при синдром на рибената миризма, са лецитин и глицин бетаин. Подобен начин на хранене е потенциално опасен и затова са нужни професионални диетични насоки и съвети за предотвратяване на опасностите. Особено внимателно трябва да се подхожда при бременни жени. Някои зеленчуци като брюкселското зеле също се препоръчва да бъдат изключени от менюто.
• Антимикробни средства - кратки курсове на неомицин и метронидазол са прилагани за потискане на чревната микрофлора при някои пациенти, като не при всички има очаквания положителен резултат. Те се препоръчват при по-леки и преходни случаи, при които се счита, че чревната колонизация е фактор.
• Витаминна добавка - намаляването на приема на холин може да увеличи нуждата от фолат. Теоретично, тъй като генът FMO3 има флавинов кофактор, добавянето на рибофлавин може да увеличи активността на ензима. В медицинската литература няма упоменато за употреба на двата витамина в клиничната практика.
• Изолиращи прекурсори агенти - в проучване на двама пациенти с окислителни коефициенти под 90% е приложено перорално активен въглен, а на трима други - меден хлорофилин, за да се свържат прекурсорните амини в дебелото черво. Резултатите показват предполагаемо намаляване на екскрецията на ТМА и повишаване на окислителното съотношение.

Триметиламинурията е състояние, което може да не бъде открито години наред. Вече е известно, че то е по-често срещано, отколкото се смяташе преди.

Статията е част от историята на:

• История на триметиламинурията (синдром на рибената миризма)