Начало История на медицината Случаи в медицинската история на синдрома на рибната миризма

Случаи в медицинската история на синдрома на рибната миризма

От -1000г.

Случаи в медицинската история на синдрома на рибната миризма - изображение

Историята на медицината е регистрирала многократно случаи на заболяването синдром на рибната миризма в различни хилядолетия и култури. За него за пръв път е споменато в написаната на санскрит Махабхарата. Великият индийски епос, разказващ за потомците на династията Бхарата описва на млада жена, на име Сативата, осъдена на самотен живот около фериботите, защото тялото й миришело на "гниеща риба". За щастие, тя получила чудотворно лечение от боговете. Историята е съставена около 400 г., но се смята, че касае събития, настъпили около 1400-1000 г. пр. Хр. В тайландският фолклор има разказ за синдрома на рибната миризма. Споменава се, че заболяването е сред основните причини за самоубийствата сред наложниците в периода на "Sukhothai" в историята на "Thai".

Като точен и безпристрастен наблюдател на човешките сложни житейски ситуации, Уилям Шекспир (1564-1616), дава описание на заболяването в своето произведение, наречено "Бурята", когато шутът Транкуло, говори на Калибан: Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба!" ("Бурята" - втора сцена, стр. 26–29). Между другото, Шекспир описва обезобразеният дивак Калибан като човек с меланхоличен характер (детайл, който не е характерен при някои пациенти със синдрома на рибната миризма.

Един век по-късно, Джон Арбътнот (1667-1735), които е известен математик и лекар, пише в своя трактат за храненето и храните, че: "Маслата, с които изобилстват различните риби често гранясват и вредят на стомаха, а изпарявайки се причиняват неприятна миризма, характерна за хората, живеещи в райони, в които се консумира изключително голямо количество риба".

Съществуват два доклада от 19 век, пресъздаващи доста от симптомите на синдрома. Единият, написан около 1842 г касае мъж на средна възраст, "поразен от сложно разстройство на функциите на храносмилателната система" и "симптом, при който тялото излъчва зловонна миризма с цялата си повърхност, като тя е най-силна два часа след всяко хранене. "Вторият доклад, написан около 1858 описва пациент с "рибен дъх и пот", за която лекарят препоръчва "избягване на пикантни храни от диетата, включително и пържена риба. И двата медицински документа значително точно изброяват някои от симптомите на заболяването.

През 20-ти век съществува любопитен случай, който описва синдрома на рибната миризма, в автобиографията "Без слава: романсът на професията" от химика Ото Айзеншимъл. По време на началният период на кариерата си той пише: "Моите изследвания, касаещи човешкото потоотделяне ме поставят в добра позиция за моята консултантска дейност. След време бях потърсен от лекар, нуждаещ се от моя съвет, за да оформи лечението си. Неговият пациент е жена, чиято телесна миризма е толкова силна, че станала непоносима за нея. Тя не желаела да напусне апартамента си, отбягвала посетители, изпадала в меланхолични настроения" (случаят е описан през 1948).

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://dmd.aspetjournals.org/content/29/4/517.full

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛюбопитноСнимкиЗдравни съветиНовиниЛеченияПсихологияСпортИнтервютаЛайфстайлДиетиОрганизацииНормативни актовеКлинични пътекиСоциални грижиХранене при...СпециалистиБотаникаЗаведенияНаправления в медицинатаИзследванияАнкети