Старогръцко третиране на оперативните рани от 4 век пр. Хр.

От -337г.

В Древна Гърция, а и навсякъде по света, оказването на медицински грижи и помощ на ранените войници били сред най-добрите възможности за лекарите да усъвършенстват на практика познанието си относно устройството на човешкото тяло и вътрешните органи. Освен това, съществували са и далеч по-малко рискове ранените войници да протестират и да причиняват проблеми на медиците в случаите, когато нещо при третирането се обърка, за разлика от терапията, която получавали цивилните пациенти.

Освен основните здравни състояния (като недохранване, дехидратация, хипотермия, треска и коремен тиф), които лечителите трябвало да третират, те трябвало да се справят и с опасните рани, направени от мечове, копия, стрели и други оръжия. Практикуващите лекари са били наясно колко важно и животоспасяващо можело да се окаже навременното премахване на чужди тела (каквито биха могли да бъдат стрелите), както и правилното почистване на раните на пострадалите. Древногръцките лекари са били наясно, че от ефективното и своевременно предпазване на войниците от загуба на кръв зависел животът им (макар че древните лечители имали само базисни медицински познания, а терапии като лечебното кръвопускане се считали за полезни).

Любопитен е фактът, че за най-тежките случаи старогръцката хирургия се възползвала от упойващото действие на опиума, въпреки че най-масовите съхранени медицински източници свидетелстват, че употребата на упойка при операции била голяма рядкост.

Старогръцките писмени източници (такъв е например Хипократов трактат, датиращ от около 337 г. пр.н.е) свидетелстват, че хирургичните рани били затваряни с помощта на шевове, които се правили с конци, а след това те се превързвали с ленени бинтове гъби, напоени с вода, вино, масла или оцет. Лапите, включващи билки, белтък и мед можели също да се ползват в грижите за постоперативните рани. Хранителната диета на оперираните пациенти също се променяла – пациентите трябвало да приемат повече лечебни растения, като например целина.

От написаното до тук можем да обощим, че оказването на помощ и животоспасяващи медицински грижи за ранените древногръцки пациенти до известна степен отразяват нивото на развитие на лечебното изкуство на полисната държава.