Начало История на медицината Употреба на аспирина през 80-те години на 20 век като средство за лечение на инфаркт на миокарда

Употреба на аспирина през 80-те години на 20 век като средство за лечение на инфаркт на миокарда

От 1985г.

Употреба на аспирина през 80-те години на 20 век като средство за лечение на инфаркт на миокарда  - изображение

През 1985 година било проведено изследване, обхващащо над 17 000 пациенти с остър миокарден инфаркт. То целяло да определи ефекта от приема на ацетилсалицилова киселина и стрептокиназа в 24 часа след настъпването на симптомите на инфаркта, а пациентите се наблюдавали в продължение на 5 седмици. Резултатите от това изследване били оповестени през 1988 година. Те учудили много специалистите, тъй като се установило, че двата медикамента – както стрептокиназата, така и АСК – доказали явния си ефект при лечението на остър миокарден инфаркт.

Междувременно стрептокиназата и ацетилсалициловата киселина (АСК) постепенно започнали да се превръщат в стандартни медикаменти при терапията на остър миокарден инфаркт. Най-важното при тази терапия било тя да се приложи почти веднага след потвърждаването на страшната диагноза – иначе не действала.

Когато коронарният съд е запушен от тромб, засегнатата миокардна тъкан загива, ако не може да бъде снабдена с кислород в продължение от 4 или 6 часа. Ако бъде пропуснат този срок, разтварянето на съсирека става безпредметно. Колкото по-рано започнело разтварянето, толкова повече миокардна тъкан би могла да бъде предпазена от загиване и толкова по-малки биха били последиците от инфаркта. В момента, в който се постави диагнозата сърдечен инфаркт, лекарят от екипа за спешна медицинска помощ би трябвало да започне венозна терапия със стрептокиназа, още в жилището на пациента или в реанимационната кола. В 70 до 80% от случаите запушеният коронарен съд би могъл да стане отново проходим при тази терапия, чрез което биха се избегнали най-тежките последици от инфаркта. Смъртността от това заболяване в периода до изписването намалявала по този начин до около 30 %. Допълнително трябвало да започне терапия с АСК, тъй като тя снижава смъртността с около 25 % - профилактично АСК се взема веднага след настъпването на симптомите на инфаркта и приемът продължава най-малко един месец след това.

Изключително важно е бързото приемане на АСК, защото в ранна фаза на инфаркта по всяко време може да се образува тромб и на друго място. Това означава, че докато стрептокиназата разтваря съсирека, причинил миокардния инфаркт, в някои от другите коронарни съдове може би вече отново се слепват тромбоцити за оформянето на нов тромб. Това тромбообразуване се предотвратява от АСК и за това тя може да се определи като оптималното допълнение на терапията със стрептокиназа.

Професор Чарлз Хенекенс е провел обхватни клинични изследвания през 80те години на 20 век, касаещи приложението на АСК при профилактиката и лечението на сърдечния инфаркт. След отчитането на резултатите медикът е започнал горещо да препоръчва на пациентите си, които редовно вземали ниска доза АСК, да увеличат дозата при внезапно настъпили болки в гърдите.  

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияЛюбопитноЗдравни съветиСнимкиНовиниАлтернативна медицинаРецептиБотаникаЛайфстайлМедицински изследванияКлинични пътекиАнкетиЗдравни проблемиСпортЗаведения