Парантропус робустус - поредният представител на "здравите" австралопитеки

Парантропус робустус (Paranthropus robustus) е най-късно живелият представител на рода Парантропус. Той е обитавал Южна Африка преди близо 1,8-1,2 млн. години.

През миналия век, от 40-те до 70-те години, учените не са единодушни към кой род да причислят вида. С течение на времето и с намирането на повече вкаменелости те се обединяват около мнението, че характеристиките, които притежава робустус, са достатъчно отличителни в сравнение с род Австралопитеки и затова заслужава да бъде припознат като член на род Парантропус, още повече, че има достатъчно сходство с другите му представители.

Все пак произходът на робустус все още не е уточнен - част от учените смятат, че еволюира от Парантропус етиопикус, а друга - от Австралопитекус африканус.

Откриване на Парантропус робустус

През 1938 г. дете намира части от фосилни останки на хълм - челюст и кътник, в Южна Америка. Те са откупени от палеонтолога Робърт Брум, който отива на мястото, където са открити, и се натъква на другите фрагменти от вкаменелостите. Той установява, че тези находки не приличат на кости на Австралопитекус африканус, каквито е откривал преди това. Смята, че става въпрос за нов вид, който нарича Парантропус робустус.

Името на вида произлиза от гръцките думи "para", означаваща "до", "близо", и "anthropus" - "човек". Латинската дума "robustus" е със значение "здраво изграден".

Основни физически белези и начин на живот на вида

Със своите физически характеристики Парантропус робустус е типичен пример за "здрав" австралопитек. Така са наричани представителите на рода Парантропус заради големите им кътни зъби, здрави и силни челюсти и челюстни мускули. Зъбите им били с много дебел емайл.

• Предполага се, че мъжките робустус били високи 120 см, а женските около 1 м. Смята се, че са били малко по-тежки от Парантропус бойсей - мъжкият бил около 54 кг, а женският - 40 кг.
• Видът имал плоско, широко лице, със силно изпъкнали скули, чиято задача е да позволяват на големите дъвкателни мускули да преминават от сагиталния гребен, където са закрепени на върха на черепа, към челюстите.
• Също като Парантропус бойсей и робустус разполагал с малко по-голям обем на мозъка - 520 куб. см. Гръбначният мозък излизал централно от основата на черепа, а не откъм гърба. Това е белег, че видът е можел да се придвижва на два крака.
• Мощните челюсти на Парантропус робустус са му позволявали да се храни с твърди храни като ядки, грудки, семена и корени. Но той не е консумирал само такъв тип продукти, вероятно в менюто му са влизали и меки плодове, млади листа, насекоми и месо.
• Не са открити каменни сечива в близост до фосилни останки на вида, но посредством експерименти и микроскопски изследвания на части от кости учените стигат до изводите, че тези представители на ранните хора са използвали кости като средство за копаене в термитници. В резултат на многократна употреба "инструментите" се заобляли и полирали.
• Палеоантрополозите смятат, че най-вероятно робустус са живели в социални групи, в чиито център стоял мъжкият индивид и около него съсредоточени няколко женски. Тази структура е характерна и за съвременните горили.

Въпроси, чакащи своите отговори

Едни бъдещи разкрития на находки биха могли да отговорят от кой вид произлиза Парантропус робустус - от Парантропус етиопикус или от регионално обособена линия на австралопитек, по-точно да е еволюирал от друг африкански представител на Австралопитекус африканус.

Умението на робустус да използва кости за копаене на термитници предизвиква чудене сред учените дали тази способност на вида е била присъща и за другите Парантропус или е типична само за този.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките