Селам - бебето австралопитек

Откриването на вкаменелости на индивиди в много млада, детска възраст е изключително рядко. Причината е, че детските кости са много крехки и по-трудно се вкаменяват. Именно затова намирането на хоминида Селам, принадлежащ към Австралопитекус афаренсис, е събитие за научната общност.

Фосилните останки на Селам са открити на няколко километра от мястото, където палеоантрополози разкриват най-популярният представител на Австралопитекус афаренсис Луси. По тази причина малкият ранен човек често е наричан "бебето на Луси". До момента вкаменелостите на младият Австралопитекус афаренсис са единствените детски, които са толкова богати на кости. В средата на 20-те години на миналия век е намерен само череп на детски индивид, принадлежащ към вида Австралопитекус африканус - детето Таунг.

Откриването на Селам

Екип, ръководен от палеоантрополога Зересенай Алемсегед (Zeresenay Alemseged), открива фосилни кости в Дикика, Етиопия, през 2000 г. Останките се състоят от почти цял череп, фрагменти от крайниците и торс. Учените установяват, че те принадлежат на женски индивид на около 3-годишна възраст и той притежава характеристики на Австралопитекус афаренсис. Възрастта на вкаменелостите е определена на 3,3 млн. години, което означава, че Селам е със 100 000 години по-стар от Луси - другият популярен представител на вида. Името Селам произлиза от амхарски (официалният език в Етиопия) и означава "мир".

Етиопският палеонтолог Алемсегед от Института за еволюционна антропология към "Макс Планк", Германия, работи 5 години, докато успее да освободи част от черепа на Селам от скалния блок, от който вкаменелостта е обхваната. Едва през 2006 г. ученият и колегите му известяват официално научната общност за откритието си и публикуват подробности за находката.

До момента на откриването на фосилните кости на малкия представител на афаренсис учените не са имали възможност да изследват толкова много материал и то само от един детски индивид, принадлежащ към род Австралопитекус.

Значимост на намерените вкаменелости

С откриването на фосилните кости на Селам се запълва една огромна празнота в проучването на човешката еволюция. Учените вече могат да проследят онтогенетичното развитие (развитие от оплождането до смъртта на даден организъм) на наши ранни предци. Благодарение на тази находка им помага да разберат какви са моделите на растеж на видовете, принадлежащи към рода Австралопитекус.

Конкретно за Австралопитекус афаренсис "бебето на Луси" предоставя на палеоантрополозите информация за растежа и развитието им, за скоростта, с която протичат процесите при представителите на вида.

По-бърз растеж в сравнение с хората

Един от белезите, по които хората се различават от горилите и шимпанзетата - най-близките ни по генетичен и еволюционен път съществуващи роднини, е бавното темпо, с което ние растем. Периодът преди да започнем да са възпроизвеждаме е доста по-дълъг в сравнение с човекоподобните маймуни. С помощта на зъбите и техните микроструктури например учените разбират как протичат етапите на развитие при Австралопитекус афаренсис и да ги сравнят с тези при хората. Специалистите определят възрастта на Селам благодарение на изследването на зъбите - те установяват, че всички млечни зъби са израснали. Правят сканиране с компютърна томография на целия череп и на отделни части от него и по този начин разбират, че първите кътници не са поникнали, но са били напълно оформени. Също така кучешките зъби и резците били на различен етап от развитие.

Микроструктурното проучване на млечните зъби на "бебето на Луси", което следи за набраздявания по повърхността на короните на кътниците и по този начин определя периодите на растеж на индивида, показва, че Австралопитекус афаренсис са расли по-бързо от хората. Този извод е извлечен на база сравнение етапите на развитие на моларите при африканска маймуна и хоминините. Знае се, че африканските маймуни се развиват много по-бързо от хората.

Изправено ходене

Още на тази крехка възраст, на която е била Селам, има морфологични следи, които разкриват пред учените, че представителката на афаренсис е можела да ходи на два крака. Кости от стъпалото и долните крайници доказват тази способност, но в същото време дългите, извити фаланги на ръцете и лопатката, подобни на тази при горилите, показват, че едновременно с изправеното ходене детето от Дикика се е катерило и по дърветата. Загадката е кое от двете умения е било водещо. Предположението на учените е, че запазената примитивна характеристика е влизала в употреба, когато видът е търсел от клон на клон узрели плодове или нощем е спял по дърветата, защитавайки се по този начин от хищници.

Говорен апарат

Друго знаменателно в находката от Етиопия е откриването на хиоидната кост (подезична кост) - отлично запазена под небцето. Това е изключително рядко, защото тя е хрущял и обикновено не се вкаменява. В цял свят палеоантрополозите са попадали само на 3, които били сред фосилните останки на неандерталец и на двама представители на Хомо хайделбергенсис (Homo heidelbergensis), много по-късни наши предшественици. Благодарение на намирането на хиоидната кост учените извличат информация за говорния апарат на Австралопитекус афаренсис. Специалистите затвърждават мнението си, че този вид не е можел да говори, но вероятно е издавал звуци, подобни на тези при шимпанзетата.

Капацитет на мозъка

Черепът на Селам е сравнен от учените с черепа на друг представител на Австралопитекус афаренсис и с този на детето Таунг. Изчисленията показват, че капацитетът на мозъка на "бебето на Луси" вероятно е бил между 275 и 330 куб.см. Шимпанзе на 3-годишна възраст също има такъв обем на черепа.

Морфологични особености на лицето

Чертите на лицето на Селам имат много общи характеристики с Австралопитекус афаренсис и са различни от тези при Австралопитекус африканус. Отворът на носа е тесен, дъгите над веждите не са силно издадени, кътниците и кучешките зъби нямат примитивни маймуноподобни белези, както при Австралопитекус анаменсис и Ардипитекус рамидус. Именно зъбите спомагат за припознаването на Селам като представител на вида афаренсис, тъй като приликите между нейните и тези на по-възрастните индивиди са големи.

Как е умряла Селам

Повечето учени се обединяват около тезата, че Селам е починала при наводнение. Вероятно тялото на 3-годишния индивид е било отнесено от водата и изкарано на брега на езеро в близост до днешната река Ауаш. Бързо е било покрито с утайка, което е спомогнало за доброто запазване на останките.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките