Австралопитекус бахрелгазали - непризнатият от учените представител на австралопитеките

Австралопитекус бахрелгазали (Australopithecus bahrelghazali) е вид, който не е получил официално признаване от научната общност. Това се дължи на изключително оскъдните вкаменелости, които са открити, и на много голямата им морфологична близост до тези на Австралопитекус афаренсис.

Намерените фосилни останки са изследвани, направено е радиометрично датиране с берилий и е установено, че са отпреди 3,6 млн. години. Датировката съвпада с времето, когато Австралопитекус афаренсис е обитавал Земята.

Откриване на Австралопитекус бахрелгазали

Френско-чадски изследователски екип, начело на който е Мишел Брюне, намира фрагмент от челюст и зъби през 1995 г. край селището Коро Торо, разположено в Бахр ел Газал, Чад. Вкаменелостта представлява част от долна челюст от възрастен индивид, с два долни кучешки зъба, долен втори резец и 4 предкътника. Палеонтологът Брюне дава на типовия екземпляр (KT-12/H1, официалният представител на вида) прозвището "Абел". Кръщава го на името на свой починал приятел.

По време на същата експедиция учените откриват още две вкаменелости, а пет години по-късно - през 2000 г., се натъкват и на четвърта находка на няколко километра от първото място. Всички намерени останки са части от челюсти.

Ценното, което може да се извлече от тези фрагменти, е, че това са първите вкаменелости от рода Австралопитекус, които са открити извън Източна и Южна Африка. Това означава, че хоминините от този вид не са обитавали само посочените два района на континента, а са мигрирали и в други негови части.

Наименованието на рода произлиза от думите "аustralo" и "pithecus", съчетани означават "южна маймуна". Името на вида bahrelghazali идва от областта Бахр ел Газал, където са открити фосилните останки. Нейното име на арабски значи "реката на газелите".

Поради бедния набор от вкаменелости не е възможно да се каже къде попада в подредбата на родословното дърво Австралопитекус бахрелгазали. Затова остава и нерешен този въпрос. Не е ясно дали е отделен вид, тясно свързан с Австралопитекус афаренсис, или е подвид на афаренсис.

Основни характеристики и особености на вида

Учените разполагат само с части от челюсти и зъби от Австралопитекус бахрелгазали. Поради тази причина не може да се извлече много информация за основните характеристики на вида.

• На база прилики с други австралопитеки в челюстите и зъбите палеоантрополозите предполагат, че големината на мозъка на бахрелгазали вероятно също е била между 400 и 550 куб.см, въпреки че до този момент не е открита вкаменелост от негов череп.
• Не са известни височината и теглото на вида, защото няма намерени фосилни останки от скелета му. Вероятно размерите му са подобни на съвременните шимпанзета.
• По отношение на зъбите кучешките му зъби и кътниците били големи, предкътниците имали 3 корена, а не 2 и емайлът на зъбите е с дебелина, колкото при Австралопитекус афаренсис. По-характерното за бахрелгазали е, че брадичката му е сравнително по-вертикална в сравнение с други австралопитеци.
• >>> Парантропус робустус - поредният представител на "здравите" австралопитеки
• Начинът на живот на вида едва ли се е различавал много от този на австралопитеките, които са обитавали Земята в същия времеви период, както него. Липсват доказателства за специфични културни атрибути. Обитавал е гористи местности, в близост до езеро и открита тревиста площ. Няма достатъчно изследвания, които да покажат с какво се е хранил, но предположенията са за растителна диета.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките