Австралопитекус седиба крие тайната за произхода на рода Хомо

Австралопитекус седиба (Australopithecus sediba) е поредният предшественик на съвременния човек, който провокира спорове и различни мнения сред научната общност. Видът представлява интересна смесица от производни и примитивни характеристики, което е доказателство, че той е преходен между останалите австралопитеки и рода Хомо (Homo), към който принадлежим и ние, Хомо сапиенс (Homo sapiens).

Находките от негови вкаменелости не са малко на брой и учените имат възможност да попълнят цялостната картина как са били изградени скелетите на вида във времето, когато родът на съвременния човек еволюира.

До този момент палеоантрополозите не могат да определят какъв е времевият диапазон за вида Австралопитекус седиба. Все още не е известно как той се вписва с времевите периоди на други видове. Има предположения, че седиба може би е бил свързан с неизвестен и неоткрит досега вид, който е предшественик на Хомо. Възможно е хипотетичният вид да е еволюирал в Хомо, а Австралопитекус седиба да е продължил да съществува, което означава припокриване във времето между седиба и Хомо. Откритите фосилни останки от вида Австралопитекус седиба се датират на 1,98 млн. години.

Откриване на Австралопитекус седиба

Първата открита костна вкаменелост от Австралопитекус седиба е дело на едно момче, син на палеонтолог. През лятото на 2008 г. 9-годишният Матю Бергер, наследник на Лий Бергер, намира дясна ключица в пещерата Малапа (Malapa), Южна Африка. Започват разкопки, които разкриват два непълни скелета, разположени близо един до друг. Принадлежат вероятно на индивид в юношеска възраст и на възрастна жена, предполага се, че са починали по едно и също време. От скелета на младия екземпляр са налице частичен череп, фрагмент от долна челюст и посткраниални (под черепа) части. Намерените фосилни останки от втория екземпляр са частична долна челюст, зъби от нея, глезенни и коленни стави, почти цяла дясна ръка, фрагменти от лопатка и таз.

През 2010 г. в сп. "Наука" (Science) официално са обявени откритите вкаменелости като нов вид. Той получава името Австралопитекус седиба, като първата е съчетание от латинска дума и гръцка дума и означава "южна маймуна", а седиба идва от езика сесото и значи "извор" или "фонтан".

• Комбинирането на примитивни черти, характерни за други австралопитеки, с производни, забелязани при Хомо, кара учените да се колебаят за мястото на Австралопитекус седиба в човешкото родословно дърво. Така например някои физически характеристики на този вид изключително много се доближават до тези на Австралопитекус африканус и са по-развити от характеристиките на Австралопитекус анаменсис и афаренсис. От друга страна, други физически особености на седиба са по-близки до тези на Хомо, което подсказва, че вероятно между двата вида има по-тясна връзка в сравнение с други австралопитеки и представителите на съвременния човек. Но не може да се назове Австралопитекус седиба прародител на рода Хомо, защото са открити по-ранни и съвременни останки, които се причисляват към Хомо, което не позволява седиба да бъде обявен за прародител на Хомо.
• Други версии, които се поддържат от някои учени, са, че всъщност Австралопитекус седиба и Хомо не са толкова тясно свързани. Техният довод е, че съществува вероятност вкаменелостите на младия индивид да не отразява посткраниалните характеристики на възрастния представител на пода.
• Съществува и трето становище, според което останките от пещера Малапа, всъщност са на индивиди от рода Хомо. Зародишът на това твърдение произлиза от неразрешения въпрос кога са еволюирали неговите представители, кога е поставено началото на рода. Също така трябва да се определи кои фосилни останки принадлежат към Хомо. Затруднението по този казус произтича от решението кой показател да се приема за водещ при определянето на членовете на рода - характеристики на черепа и зъбите или притежаването на съвременни посткраниални пропорции на тялото. Проблемът е, че някои от намираните вкаменелости, както при Австралопитекус седиба, имат смес от характеристики. Конкретно комбинацията от характеристики кара откривателите на вида да заключат, че той произлиза от Австралопитекус африканус.

Физически характеристики на вида и начин на живот

По отношение на физическите дадености Австралопитекус седиба бил дребен, с дълги ръце и с по-малък мозък подобно на останалите членове от рода. Но други особености в неговия скелет привличат вниманието на учените.

• Размерът на мозъка му се изчислява на 420 куб. см, но неравномерността на формите на лявата и дясната половина на този орган при седиба е типична за Хомо. За разлика от по-ранните австралопитеки, характерният сагитален гребен на върха на черепа е едва забележим. Формата на черепния му свод е близка до тази при Австралопитекус африканус, но няма толкова изразени скули, както него. Дъгите над веждите вече не са така силно извити, както при африканус.
• В общ план зъбите и челюстите на Австралопитекус седиба са с черти, подобни на Австралопитекус африканус. Разликите, които се наблюдават, са по-малка изпъкналост на челюстта в сравнение с по-ранните австралопитеки; предкътниците и кътниците са доста по-малки, отколкото тези на Австралопитекус гархи и Парантропус, и подобни на зъбите на Хомо; забелязва се вертикална предна част на долната челюст и загатната костна брадичка, което липсва при африканус. Емайлът на зъбите е сравнително дебел, а подредбата им има формата на парабола, а не U-образна, както при африканус. Изследването на зъбите сочи, че еволюционните промени при тях са станали преди да настъпят изменения в големината на мозъка или в пропорциите на крайниците.
• Учените отчитат функционални промени в таза на Австралопитекус седиба, които ясно показват еволюционно развитие по отношение на ходенето на два крака. Макар дългите ръце да подсказват използването им за катерене по дърветата, изследвания, проверяващи здравината на раменната и бедрената кост, сочат, че седиба се е придвижвал по начин, по-близък до човешкия. Затова специалистите предполагат, че видът редовно е ходел на два крака и че измененията в таза са изпреварили други промени в тялото, забелязани в по-късни индивиди от рода Хомо. Позицията на костите на краката и стъпалата при седиба показват непознат до този момент начин на двукрако ходене. Представителят на вида обръщал крака си навътре и тежестта му падала върху външния ръб на стъпалото. Учените тълкуват тази особеност с тезата, че ходенето на два крака е претърпяло развитие повече от един път в човешката еволюция.
• Относно начина на живот на Австралопитекус седиба не са намерени находки, които да показват, че видът е използвал някакви оръдия или е прилагал други културни прийоми. Предполага се, че начинът му на живот е бил подобен на този на Австралопитекус африканус и се е адаптирал към близка на неговата околна среда. Вероятно е боравил с пръчки, животински кости или камъни, без да ги е модифицирал или оформял за конкретни цели.
• Не е проучено в цялост каква храна е консумирал седиба, най-вероятно плодове, листа или дребни бозайници.

>>> Австралопитекус гархи - изненадата сред австралопитеките

Въпроси, чакащи своите отговори

Австралопитекус седиба е открит сравнително скоро и само находки, които предстоят да бъдат открити, могат да разбулят оставащите неизвестни около вида.

• Бъдещи открития могат да решат въпроса какъв е времевият период, в който е живял седиба, и какъв е географският му обхват.
• Учените разчитат на бъдещи находки, които да потвърдят или отрекат тясната връзка между Австралопитекус седиба и Хомо.

Статията е част от историята на:

• История на австралопитеките