История на туберкулозата

Човечеството се сблъсква с туберкулозата, наричана и "жълтата гостенка", още в древни времена. В по-голяма си част възникващите случаи на болестта се причиняват от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Учените твърдят, че е възможно родът, от който прозлиза тя - Mycobacterium, да присъства в природата от 150 млн. години. Самата Mycobacterium tuberculosis в своя най-ранен вариант се появява преди близо 3 млн. години в Източна Африка, а щамовете й, които днес предизвикват заболяването, идват от общ прародител, появил се преди близо 20 000-15 000 години.

Туберкулозата през древността

Съществуват множество доказателства, че хората се разболявали от туберкулоза още в Древен Египет, Древна Гърция и Рим, в цивилизациите в Южна Америка, тя дори се споменава в библейските книги. Независимо, че в египетските папируси не се откриват описания на болестта, съвременните учени разпознават специфичните скелетни деформации в египетски мумии, характерни за туберкулозата.

Учените се натъкват на първата документирана следа, свързана със заболяването, в библейските книги. Там тя е назована с еврейската дума "schachepheth". Преди 3300-2300 години е направено и едно от първите описания на туберкулозата в индийски и китайски писмени източници.

В Древна Гърция болестта е позната под името "фтизис". Прочутият лекар Хипократ говори за симптомите й в книга I, За епидемиите. Друг медик - Кларисимус Гален, лекар на император Марк Аврелий през 174 г. сл. Хр., посочва треската, оцветените с кръв храчки, изпотяването и кашлицата като основните симптоми на туберкулозата. За нейното лечение той препоръчва мляко, чист въздух и соеви напитки.

Много лекари, живели в епохата на Римската империя, също не пропускат да отбележат своите срещи със заразното заболяване. Археолозите намират из цяла Европа широк набор от доказателства за болестта, което е показател, че по римско време, а и след падането на империята тя е била много разпространена в тези периоди.

Времена на разкрития за "жълтата гостенка"

През Средновековие е документирана нова форма на туберкулозата, наречена скрофулоза. Тя представлява инфекция на сливиците и на лимфните възли и съдове. Във Франция и Англия популярното й название е "царско зло". Хората масово вярвали, че докосването от кралска особа е в състояние да излекува скрофулозата. Съществувала практика френските и английските монарси да пипат болните, за да оздравеят, и тя продължила години наред. Смята се, че британската кралица Ана е последната, която прилага метода в своята страна.

През 16 в. за първи път се прави ясно описание на заразния характер на туберкулозата, негов автор е италианският лекар Джироламо Фракасторо. През следващите години и векове учените все повече и повече разкриват спецификите на болестта. През 1679 г. Франсис Силвий дефинира патологичните и анатомични й особености в книгата си "Опера Медика". През 1720 г. британецът Бенджамин Мартен говори за инфекциозния произход на заболяването в своя публикация.

През 1819 г. Французинът Теофил Лаенек съобщава какви са патологичните признаци на болестта, една част от които са плеврит и белодробна кавитация (образуване на кухина в белия дроб, изпълнена с газове). Той доказва, че туберкулозната бактерия може да попадне и в стомашно-чревния тракт, в лимфните възли, в нервната система, костите и ставите, в пикочните и гениталните пътища, кожата.

Йохан Шонлайн е първият, който въвежда термина "туберкулоза" през 1834 г. В онези години все още не е ясно какво води до появата на болестта и се разпространяват най-различни теории. Смята се, че тя е вид рак, наследствено заболяване или инфекциозно.

Немският лекар Филип Фридрих Кленке успява да произведе през 1843 г. говежди и човешки форми на туберкулоза посредством инокулиране (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми) на екстракти от милиарна туберкулоза в белите дробове и в черния дроб.

Роберт Кох, германски лекар и микробиолог, идентифицира, изолира и култивира бактерията, предизвикваща туберкулозата, в животински серум. Той произвежда животински модели на заболяването чрез инокулиране на микроорганизма. През 1882 г. Дружеството по физиолигия в Берлин публикува подробности за работата му.
Нововъведенията не спират и през 20 в., появяват се кожни тест за туберкулоза, разработен от Шарл Манту и Клеменс фон Пирке (1907-1908 г.); ваксината на Жан-Мари Герен и Алберт Калме (1921 г.); появата на антибиотиците и по-специално на стрептомицина (1943 г.), открит от Ваксман, Шац и Бюги.

Днес, стъпвайки на постигнатото от предшествениците, съвременните учени продължават да подобряват диагностичните процедури, лечението и превенцията по отношение на туберкулозата. В програмите на Световната здравна организация е планувано до 2050 г. болестта да бъде елиминирана.