История на чумата
Чумата е позната на човечеството от хилядолетия. Тя вероятно е измъчвала хората много преди епохата на средните векове и доказателство за това е идентифициран чрез молекулярно изследване геном на бактерията Yersinia pestis. Причинителят на заболяването е открит в два скелета от бронзовата епоха на близо 3800 години.
Историците смятат, че в историята на човечеството могат да се откроят 3 големи пандемии от чума. Първата е Юстиановата през 541-542 г. сл.н.е., достигнала до Константинопол и поразила Средиземноморието, Персия и Ирландия, като до 750 г. върлуват поне 18 вълни от заболяването. Втората се разразява в Месина, Сицилия, през 1347 г. до 1352 г. и обхваща почти цяла Европа. През следващите 400 години Черната смърт периодично избухва с голяма сила из Стария континент и Азия. Третата пандемия тръгва от провинция Юнан, Китай, през 1855 г. Със затихвания и обостряния тя тормози жителите на Азия, Австралия и Северна и Южна Америка докъм 1920 г.
Лекарите от древността като Хипократ смятали, че причината за възникването на бубонната чума е отровният, замърсен въздух, т.нар. миазма. Дори в период на епидемия били забранени обществените бани, защото хората считали, че топлите бани провокират миазмата на Черната смърт да попива в порите им. Днес е известно, че бактерията Yersinia pestis може да се пренася от бълхи, които я прехвърлят нърху черните плъхове. Оттам бактерията се размножава в заразените гризачи. Установено е, че над 280 вида бозайници могат да бъдат носители на Yersinia pestis.
Периодите, в които избухва бубонната чума, се считат за едни от най-мрачните и ужасяващи етапи от историята на човечеството. В средата на 14 в. само за 5 години от заболяването умират над 20 млн. души в Европа, което е близо една трета от населението на континента. Мрачната и страховита картина се подсилвала и от самите симптоми на Черната смърт. Хората умирали броени дни, след като се заразят, в страшни мъки. Бубонната чума напада лимфната система на организма и предизвиква отоци, наречени бубони, на лимфните възли. Големината им достигала размерите на яйце или ябълка. Те се пълнят с кръв и гной, които изтичат от тях, придружени от треска, диария, повръщане и ужасяващи болки. Дори само докосването до дрехите или вещите на болен превръщало човек в бъдещ смъртник.
Лекарите през Средновековието не можели да обяснят как заболяването се предавало, не знаели как да го предотвратят или лекуват. Хората не били в състояние да дадат някакво разумно обяснение защо се появява чумата. За тях тя била Божие наказание, провокирано от греховете им.
В миналото по-често се проявявал една от трите клинични форми на чумата. Това е бубонният подтип, при който бактерията изключително бързо се развива в лимфните възли поради ухапванията от бълхи. Известно е, че близо 60% от заразените умират в рамките на 1 седмица, ако не получат лечение, тъй като гнойта в бубоните навлиза в кръвта и целият организъм на болния се инфектира.
Втората клинична форма на болестта е т.нар. септицемична форма, при която бактерията Yersinia pestis се размножава в кръвта и това води до дисеминирана интраваскуларна коагулация и гангрена на носа, ушите и крайниците. Тя е по-рядка, проявява се в 10-15% от случаите.
Третият подвид е единственият, който се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Нарича се фулминантен синдром на белодробната чума и се характеризира с грипоподобни, неспецифични симптоми като гнойна, пенлива или кървава кашлица. Белодробната пневмотична чума е най-смъртоносната и е особено опасна, тъй като може да се използва като биологично оръжие.
В нашето съвремие все още се срещат спорадични огнища на чума, предимно в Африка. Извън този континент държавите, в които има регистрирани случаи на заболяването сред хората, са Монголия, САЩ, Индия, Китай и Виетнам. Бързото поставяне на диагноза, лечението с антибиотици и хигиенните практики предотвратяват фаталния край и възникването на мащабни епидемии.
Научете цялата история на чумата и всички социални, религиозни, икономически и културни катаклизми, които причинява тя.
Съдържание
Доктор Александър Йерсин: откривателят на чумния патоген
Научете повече за кариерата на д-р Александър Йерсин: откривателят на чумния патоген.
Разработване на ваксина срещу чума
Научете кой е отговорен за разработването на ваксина срещу чума.
Крепостта Форт Александър - руската лаборатория за изследване на чумата от края на ХIХ век
Научете повече за крепостта Форт Александър - руската лаборатория за изследване на чумата, където дв...
Намеса на Русия в борбата с чумната епидемия в Манджурия
Научете в какво се състои намесата на Русия в борбата с чумната епидемия в Манджурия.
Епидемия от чумна пневмония в Манджурия
Научете повече за епидемията от чумна пневмония в Манджурия
Чумата като биологично оръжие
Научете за последствията от употребата на чумата като биологично оръжие. Вижте кои народи, как и защ...
СТАТИЯТА е свързана към
- Лекарите и защитният им костюм от времето на чумните епидемии
- Eврейските гонения по време на чумната епидемия в средата на 14 в.
- Възникване и последици от Черната смърт
- Великата чума в Лондон
- Поява, основни огнища и миграция на пандемията от чума
- Повелия – островът на заточените чумави и психоболни
- Юстиниановата чума - първата чумна пандемия
- Голямата чума в Марсилия - последното мащабно огнище в Европа
- Втора и трета вълна на пандемията от чума
- Епидемия от чума в Италия
Коментари към История на чумата